Галерия „Васка Емануилова“ представя изложбата „Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата“.
Хиляди електрически проводници, клавиши, микрочипове и компютърни компоненти създават инсталацията на Елиас Симе на тазгодишното издание на Венецианското биенале на изкуствата.
ДА ВЪЗСТАНОВИМ ВРЪЗКАТА С ОКОЛНАТА СРЕДА
Елиас Симе е роден в Етиопия през 1968 г. Той е мултидисциплинарен художник, известен най-вече с мащабните си релефи, изработени от рециклирана потребителска електроника. Симе е мотивиран от желанието да възстановим и преразгледаме връзката си с околната среда, разказват от Grimm Gallery. По думите им авторът използва техники за сплитане и наслояване, за да създаде огромни мозайки, съставени от клавиатури, вериги, кабели и всякакъв вид електронни отпадъци, внесени в родната му страна. Тези материали се доставят от най-големия пазар на открито в Африка, разположен в етиопската столица Адис Абеба, отбелязват още от галерията.
Китайската централна банка ще издаде комплект възпоменателни монети с най-високата дървена пагода в света, предаде Синхуа. Комплектът ще се състои от три монети, които са законно платежно средство в Китай. Две от тях ще са златни и една ще бъде сребърна монета.
На лицевата страна и на трите монети е изобразена пагодата на Шакямуни на храма Фогун в окръг Инсян, провинция Шанси, Северен Китай. Религиозната постройка, известна като Дървената пагода на окръг Инсян, е построена през 1056 г. Сградата е с височина 67,31 м и е най-високата и най-старата дървена многоетажна постройка в света според ЮНЕСКО.
Първата кръгла златна монета с тегло 100 грама и номинал 1500 юана (около 210 щатски долара) е с максимален тираж 600 броя. На обратната страна са изобразени птици, облаци и планини. Втората е с тегло 5 грама и е с номинал 80 юана и максимален тираж от 10 000 броя.
Тази вечер след полунощ е прожекцията на българския филм „Триумф“ на Международния кинофестивал в Торонто, съобщи сайтът на форума Tiff.com.
Филмът е включен в състезателната секция на фестивала „Платформа“ заедно с още девет заглавия със световни премиери. „Триумф“ е българско-гръцка продукция с участието на Мария Бакалова. Филмът е последната част от трилогията на творческия тандем Кристина Грозева и Петър Вълчанов, включваща филмите „Урок“ (2014) и „Слава“ (2016). Бакалова е и продуцент на филма, чийто актьорски състав включва още Юлиан Костов, Маргита Гошева и Юлиан Вергов.
„Триумф“ е вдъхновен от действителни събития в България през 90-те години, когато след падането на комунистическото управление екип от високопоставени военни и психолози предприемат строго секретна операция
Театралната постановка „Не бях аз“, която е продължение на филма „Вчера“, ще бъде представена пред самоковската публика на 30 септември, в читалище-паметник „Отец Паисий - 1859“, съобщиха от екипа на културната институция.
Постановката разказва историята на главните герои Иван (Христо Шопов) и Дана. Те се срещат тридесет и пет години по-късно, в същото училище, в което някога са учили.
Тази среща е желана и от двамата, но отлагана с години, а сега съдбата ги събира отново, за да им даде шанс да се изправят един пред друг, да изрекат премълчаното и да разберат този таен с години копнеж дали е истина все още или е привилегия само на младостта, казват организаторите.
Автор е Владо Даверов, а режисьор - Лиза Шопова. Сценографията е на Анелия Райкова, музиката е на Кирил Маричков.
Нова изложба, представяща Пътя на коприната, се открива в Британския музей тази седмица, съобщи Ройтерс.
Експонати, сред които китайска керамика, византийски бижута и фигури за шах от периода на Ранното средновековие дават нова визия за търговските маршрути.
Вместо Пътя на коприната като една-единствена връзка между Изтока и Запада, показваме множество пътища, цяла мрежа, свързваща Азия, Африка и Европа, коментира кураторката на изложбата Сю Бранин.
"Не става въпрос само за коприна и подправки, а и за хора, предмети, идеи, изминаващи големи разстояния не само по суша, но и по море или по течението на реките".
Изложбата се открива днес, 25 септември, и може да бъде разгледана до февруари.
Експозицията ще бъде открита на 19 ноември и ще продължи до 11 февруари, съобщават организаторите.
„Николай Шмиргела. Голото тяло – изследване на формата“ е изложба, която проследява пластичните търсения на автора в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век. Къпещи се, тоалет, размисъл и свян - голите скулптурни тела в различни състояния непосредствено кореспондират с неговите рисунки от този период“, отбелязват от екипа.
По думите им в експозицията се включват и няколко по-ранни произведения, които дават по-пълна представа за творчеството на художника, учил декоративни изкуства и скулптура в Художествената академия през 30-те години на XX век.
Те уточняват, че в основата на изложбата е дарението от скулптури и рисунки, направено от наследниците и семейството на Николай Владов - Шмиргела. Включени са 32 произведения, като 24 от тях са дарение от наследниците на СГХГ.
„Тези произведения обогатяват колекцията на Софийска градска художествена галерия и помагат за нашето разбиране на многостранната личност на Николай Шмиргела - скулптор, изследовател на изкуството, писател, общественик, защитник на редица каузи и колекционер“, казват от екипа на галерията.
С концерт-спектакъла Live on Broadway на Рафи Бохосян и Държавна опера - Русе завърши програмата на тазгодишния Летен оперен сезон "Сцена на вековете" във Велико Търново.
В залата на Музикално-драматичен театър "Константин Кисимов“ в старата столица прозвучаха изпълнения от най-великите мюзикъли на всички времена, а публиката през цялото време възнаграждаваше с бурни аплодисменти певците и музикантите.
Бохосян, който е създател и сценарист на спектакъла, поведе зрителите през историята на мюзикъла – жанр, който обединява всякакви стилове музика. Под акомпанимента на оркестъра на Държавна опера – Русе с диригент Вилиана Вълчева той пя джаз, рок и поп, а Даниела Караиванова и Борис Луков му партнираха в някои от изпълненията.
Луков представи на публиката песен на свещника Люмиер от „Красавицата и звяра“, който дублира с гласа си в бъ
Премиерата на документалния филм „Елтън Джон: Never Too Late“ ( Elton John: Never Too Late) се състоя на Лондонския филмов фестивал, съобщи Би Би Си. Продукцията е режисирана от Ар Джей Кътлър и и брачния партньор на певеца, Дейвид Фърниш.
Лентата, поднасяща едно емоционално заредено, интимно и възвисяващо пътешествие, разказва историята на Елтън Джон, който лично обръща поглед назад към живота си и изумителните ранни дни на 50-годишната си кариера.
Документалният филм получи смесени реакции от филмовите критици. Според „Варайъти“ „кралят на попа получава заслужения документален филм, който отразява живота му“, докато „Гардиън“ определя продукцията като „недостатъчен портрет на един музикален гений“.
Фърниш и Елтън Джон бяха сред гостите, които присъстваха на лондонската премиера на филма.
Сунай Муратов ще дирижира операта „Кармен“ от Жорж Бизе, която ще постави финал на тазгодишното пето поред издание на фестивала "Опера на светилището" на 24 август на сцената на тракийското светилище Бегликташ, като билетите за него са вече изчерпани, съобщават от Държавна опера - Бургас.
В някои от главните роли публиката ще види и чуе мецосопраното Даниела Дяковa, тенора Даниел Дамянов, баритона Валери Турманов, сопраното Мария Цветкова-Маджарова. Басът Диман Панчев ще бъде Цунига, а като Фраскита ще се представи сопраното Мария Славова. Мецосопраното Мария Юрковская ще бъде в ролята на Мерседес, а баритонът Андрей Юрковский влиза дебютно в образа на Данкайро. Тенорът Яни Николов ще е Ремендадо, басът Костадин Мечков - Моралес.
Режисьор на постановката, адаптирана за откритата сцена в Бегликташ, е Александър Текелиев. Диригент на хора ще бъде Ал
Певецът Арканджело д’Анджело и Разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“ подариха на публиката една музикална разходка с концерта „По вълните на Ривиерата“.
Под диригентската палка на маестро Левон Манукян, който е новият директор на Театрално-музикалния и филхармоничен център в Разград, и съпровода на оркестъра, французинът с италиански корени и финалист от “Гласът на България” за 2023 година изпълни френски, италиански и американски песни.
Той развълнува присъстващите в залата на Общинския културен център с изпълнението си на „Хубава си, моя горо“ и „Я кажи ми, облаче ле, бяло“.
„Не мога да ви оставя, без да ви изпея тази изключително красива българска песен, за да ви кажа „благодаря““, обърна се към зрителите Арканджело и подкани всички в залата заедно да пеят с не
В „Медея“ зрителите ще бъдат на самата сцена, докато актьорите играят сред тях.
Това информират от Народния театър по повод предстоящите премиерни представления – на 9, 10, 11 и 12 октомври.
Световноизвестният театрален режисьор Деклан Донелан и сценографът Ник Ормерод представят своята интерпретация на античната трагедия от Еврипид.
Местата за спектакъла са ограничени – на всяка от датите на сцената ще има до 100 души, които ще бъдат правостоящи, за да могат да се потопят напълно в действието.
Спектакълът не се препоръчва за лица под 16 години.
„Името на Медея лесно извиква образа на крещящо чудовище-убиец от античността. Но истината е, че Еврипид пренася преживяването на Медея неловко близо до всеки от нас. Неговата Медея е съвсем реа
„Интересът на автора е фокусиран върху движението на обемите в пространството и третирането на материала. Както самият художник мотивира своето изкуство в изследването си от 1940 г. „Голотата в изкуството“: „голотата никога не е цел на художника, нито пък стремеж за показване на най-хубавото голо тяло, а средство за изразяване на една нравствена, религиозна или естетична художествена идея в рамките на една идеология и нравственост за дадена епоха или среда“, разказват организаторите на експозицията.
Николай Петков Владов-Шмиргела (1911 – 1999) е български скулптор, художник, илюстратор, критик и театрален деец. Един от активните творци от 30-те години на ХХ век във всички области на изкуството. Роден е на 4 септември 1911 г. в Шумен. Следва право в Софийския университет и едновременно с това в Художествената академия. Член е на Дружеството на новите художници (1931) и негов секретар в продължение на осем години. Карикатурист в няколко издания. Бил е директор на Националната художествена галерия и е създател на постоянната изложба на икони в криптата към храм-паметника „Св. Александър Невски“. Автор е на монументалните творби като паметника на съветската армия в Шумен в съавторство с Александър Занков и Г. Коцев, паметника на загиналите в съпротивата в село Първенец, Пловдивско, паметник на Георги Димитров в Стражица, паметник на съпротивата край гр. Белица, Благоевградско (1979) и паметник „Септември 1923“, Ихтиман, Софийска (област) (1980) в колектив. Умира на 28 юли 1999 година.
/ВСР